Covid 19 – един полет над кукувиче гнездо

Помните ли филма „Полет над кукувиче гнездо“? Сценарият на филма е адаптация по едноименния роман на Кен Киси от 1962 г., разказващ историята на непокорния Рандъл Макмърфи (блестящо изигран от Джак Никълсън), вкаран в психиатрична клиника, за да бъде пречупен и да започне да се спазва правилата на системата.

А гледате ли филма “Covid 19”? Съвременна драма с елементи на отвращение.

            Действието в единия филм се развива в лудница, а в другия – в страна от Eвропейския съюз. Героите са от двете страни на барикадата – лекари и пациенти, управляващи и народ.

            Ако сравним лудницата с държавата и героя на Джак Никълсън – Макмърфи с народа, ще се забележат много прилики. Като за начало острата тема на борбата между човека и жестоката, манипулативна, нечестна система. „Полет над кукувиче гнездо“ и „Covid 19” са филми за това какво може да направи системата с абсолютно здрав човек, как може да промени хората и да ги превърне в подчинени, а дали филмът „Covid 19” ще ни покаже как да се освободим и да се научим да ценим свободата си, времето ще покаже.

            „Полет над кукувиче гнездо“ е филм, който ни учи да обичаме и да съхраним свободата си, защото любовта и свободата са единствените неща, които ни правят истински хора. Често не можем вътрешно да се чувстваме свободни. Ако не успеем да станем свободни психически, винаги ще бъдем роби. Интересни съждения, може би тези мисли ще намерят отговор в „Covid 19”?

Психиатричната болница от „Полет над кукувиче гнездо“, в „Covid 19” е  заменена с територията на отделни държави, в нашия случай – с България. В крайна сметка, ако се огледате, може да видите всички герои сред хората около нас или в  екрана на телевизора. Хардинг лесно би могъл да се окаже твой съсед; Били Бибит – човек от близката улица, повечето от момичетата вероятно са имали такова гадже, строгата сестра е твой шеф, а Макмърфи може би е най-добрият ти приятел.

            Медицинската сестра от „Полет над кукувиче гнездо“ великолепно изиграна от Луиз Флетчър, може да я припознаем в „Covid 19”, като мъж с абсолютна власт в ръце. Власт, чрез която уж се стреми да запази живота на възрастните хора, но им дава по двеста евро пенсия; власт, която подлага народа на финансов, здравословен, емоционален и духовен геноцид. Очите на Властта са празни и толкова студени. Страшно е, че трябва да вярваме в това. Страшно е, че такива хора ни управляват.

            Превърнахме светът, в който живеем в затвор. Този затвор е охраняван от некомпетентни и нагло наставнически размахващи пръсти охранители, които вместо да следят за подобрението на затворниците, те все повече задълбочават техните проблеми.

Всекидневно ни се внушава, че всичко, което правим е грешно. Принизени сме до едни малки човечета без право на собствено мнение. Нашите велики предци са умирали, лежейки в окопите, а  днес ние сме принудени да умираме, лежейки на диваните си пред телевизора.

            Днес, повече от всякога, ни е нужен някой като Рандъл Макмърфи. Някой, който да влезе в битка с порочната, покварена, корумпирана система. Тази система никога няма да се самоунищожи. Ако никой не ѝ се опълчи, тя вечно ще се самовъзпроизвежда. Време е да спрем да се самозаблуждаваме и някой да изкрещи „Царят е гол!“.

            През 1976 г. „Полет над кукувиче гнездо“ печели Оскар за най-добър филм, както и още четири статуетки, включително за най-добър режисьор. Какво ще спечели “Covid 19”? Кой ще спечели от него? Какво ще загубим всички ние – безмълвните и търпели зрители? Със сигурност ще спечелим повече, ако спрем да го гледаме.

            Но това, за съжаление или пък не, зависи само и единствено от нас.