Дензъл Ребеловски за „НЕМЕЗИС“
В проекта „Немезис“, казвам проекта, защото всеки филм, книга, въобще всяко произведение на изкуството преди да излезе на бял свят, първо се заражда като мисъл, прераства в идея, проект и чак след това, и то само ако е рекъл Господ, се осъществява, та в проекта „Немезис“ се включих по покана на Христо Порязов. С него се познаваме отдавна и той няколко пъти ме беше канил да участвам в негови проекти, но поради една или друга причина до съвместна работа не се стигаше. Христо Порязов ме запозна с Ивайло Спасов, продуцент и режисьор на филма.
Иво беше заснел няколко сцени и имаше обща идея за филма, но му трябваше човек на перото, който да облече идеите в думи. Разбира се, веднага приех да се включа в проекта, защото се впечатлих от сцените, които ми бяха показани, актьорския състав, а и от професионализма на екипа.
С Иво се сработихме изключително бързо. И макар през цялото време да работихме заедно от разстояние, разбирахме се само с две думи и взаимно се допълвахме. Аз съм писател и за мен включването в проекта „Немезис“ беше ново предизвикателство, защото писането на книга е едно, а писането на сценарий за филм – съвсем друго. Това, което ми помогна в написването на сценария е любовта ми към киното.
Филмът е комерсиален. Спор няма. Става въпрос за секс, наркотици, корупция. Но това, което се опитахме и надявам се сме успели да въплътим в него, освен хумора, разбира се, са и не малко философски идеи – като започнем от прастарата битка между доброто и злото, и то не само между хората, а и в самия човек; преосмисляне на ценностната система, духовните битки на всеки един от героите.
Има много филми с огромни бюджети, които несъмнено успяват да забавляват, но след като човек ги е изгледал, всичко свършва дотам. Аз мисля, че ние успяхме с минимален бюджет да направим филм, който освен да забавлява, ще накара всеки зрител да си зададе, ако не няколко, то поне един съществен въпрос за живота и за обществото, в което живеем.
През далечната вече 2008 г. издадох първата си книга. Казва се „Химера“. В нея също зададох доста въпроси. Писателите не даваме отговори. Всъщност, ние и нищо не питаме. Просто караме читателите да си задават въпроси. Да търсят. Опитваме се да ги държим будни. През 2010 г. с Big Sha издадохме книгата „Усещане за безкрайност“. Въпреки че изглежда лека книга, просто за забавление, в нея също се засягат доста философски теми. През 2014 г. издадох първата си пиеса – „21 грама след полунощ“. Може би това беше първата ми крачка към киното. През сценичното изкуство.
През следващата година предстои издаване на втората ми пиеса – „Conjunction или Екзистенциалната Невъзможност на Битието“. Както и на романа, по който работя от дълги години – “Chalgadelika”. “Chalgadelika” е история за духовното опустошение на човека и обществото. Самотата и чувството за безсмислие на живота кара някои от героите да искат да сложат край на живота си, докато други въпреки това – да продължават да живеят в състояние на свободно падане. С Иво работим и по няколко сценария. Търсим най-правилното решение какъв да бъде следващият ни филм – драма, трилър, комедия, пародия.
Радвам се, че съм част от филма „Немезис“. Това е един филм, както и самият екип стоящ зад него, без претенции, който без излишни фанфари и показност, вместо като почти всеки нов български филм да хвърли прах в очите на зрителя, ще хвърли идеи и ще зададе въпроси. В последно време се наблюдава тенденцията хората да не обичат много да мислят, затова не мога да им обещая, че гледайки филма няма да им се наложи. „Немезис“ е филм за това, което е и което, ако не направим нещо по-различно от това, което сме правили досега, ще бъде.