1.Колко от себе си виждаш в характера на героинята си?
Ооо, много. Обичам да съветвам, да помагам, да подкрепям, да влияя положително на другите, даже си имам шега по този повод – за другите съм идеалния психолог и психоаналитик (казвали са ми го), а за себе си идеалния психар.
2.Във „Връзкология“ има много хора, с които ти се познаваш и си работила, и преди с някой от тях. Смяташ ли, че е полезно да работиш с приятели на снимачната площадка?
Да, с Йоанна и Калин. Супер е да работиш с приятели, лесно и забавно, с тях просто си говорите, все едно няма камера.
3.С такъв актьорски състав повече импровизирате или се придържате главно към сценария?
Постарах се да се придържам към текста, но проблема ми е, че не мога да уча наизуст, а в случая е важно да подадеш конкретна реплика към партньора. Никога не съм искала да знам предварително въпроси в интервюта, за да мога на момента да импровизирам… не обичам заучените фрази. Имах проблем и с факта, че трябваше да бъда сериозна, а това с Калин ми беше неестествено, защото винаги, когато сме си говорили ни е било смешно и забавно.
4.Къде снимахте сцените с твое участие?
В кабинет на психолог.
5.Имаш ли конкретен български филм, който харесваш?
Аз харесвам много български филми, но фаворит ми е “Дами канят”, обичам веселите и забавни сюжети, не тежките и драматични.
6.След „Връзкология“ имаш ли бъдещи проекти, свързани с филми, за които трябва да знаем?
Имам няколко предложения, но още никое не съм приела, обмислям ги… искам да видя първо как съм се справила, когато “Връзкология” излезе на екран.
7.Как изглежда филмовата индустрия на България в момента?
Мисля, че се правят доста добри филми и сериали, гледала съм почти всичко, което излиза с удоволствие, може би защото познавам голяма част от актьорските състави и хората, които ги създават… пристрастна съм.
8.Кое беше най-възнаграждаващото сценично изживяване, което някога си имала?
Най-силно емоционално ми беше излизането на сцена, на стадион пред 60 000 хиляди човека, море от хора ,които те аплодират и пеят с теб… уникално е.
9.Разкажи ми как започна професионалната ти кариера? Не те питам за детските ти изяви.
Започнах на 15 години, в дует с баща ми “Изповед на един робот”, който заснехме за Нова година ‘86, последва самостоятелна песен, кавър на “Billie Jean” на Майкъл Джексън, която се казваше “Опасна възраст” и стана голям фурор за времето си… за първи път някой изпълняваше на живо песен в пълен синхрон с балет.
10.Коя е любимата ти част от работата ти – писането на текста, музиката, изпяването, заснемането на видео клип или концертните и клубни сцени?
Може би заснемането, защото тогава виждаш цялостно завършен проект, свързан с работата на много хора, а чисто емоционално влагам в записването, то отразява моята душевност!Ехааааа
11.Работила ли си извън България?
Да, на доста места из Европа – Скандинавия, Австрия, Германия, Белгия, Холандия, в клубове с бенда на баща ми и като шоу-програма с художествени гимнастички, които бяха моя балет и правеха хореографии с уреди, мнооого преди Нешка Робева да направи своите спектакли.
12.В последно време много изпълнители поемат роли в киното. На какво отдаваш този епизод в българското кино?
Не сме измислили топлата вода, това се случва в световната кино индустрия и не е странно, та ние всички сме артисти, излизаме на сцена и забавляваме хората. Талантът е съвкупност от много фактори – артистичност, музикалност, чувственост, ритмичност, отдаденост, свобода на действие. Певците добре се превъплащават в роли, актьорите пеят все по-добре… това е.
13Имаш ли домашен любимец?
В момента гледам един котарак, който декември прибрах от улицата, за да не измръзне и се оказа най-обичащото, признателно и гушливо същество… като ваденка е залепен за мен.
14.Разкажи ни за емоцията, която усещаше, докато снимаше сцените си? Как се подготвяше за ролята си? Четеше ли си репликите пред огледалото?
Супер приятно ми беше докато снимахме, нямах никакви притеснения (то с този режисьор и екип как да имаш), а и аз обичам да говоря пред хора и камера, даже на моменти го предпочитам пред пеенето, само запеметяването на текста малко ме тормозеше, но иначе удоволствието беше огромно. Благодаря!!! А за огледалото – цял живот репетирам пред него.
15.Работиш ли върху нещо ново в момента?
В момента работя върху себе си, хахаха. Иначе имам един проект, за чието осъществяване ми трябват малко повече средства и съм в процес на търсене, за да го реализирам.
автор: Ралица Богданова